Днес е Ивановден – обичаи, обреди и вярвания
Днес е Ивановден – традиции, обреди и вярвания. На 7 януари е денят на Йоан Кръстител, именуван също Йоан Предтеча – братовчед и предходник на Исус Христос. Когато станал на 30 години, Йоан почнал да проповядва и да кръщава хората.
Във водите на река Йордан дал свето кръщение и на Христос
– събитие, което по-голяма част от православието уважава на 6 януари, Богоявление. Свети Йоан е обезглавен по заповед на цар Ирод, комуто споделил, че не му отива да има дамата на брат си – Иродиада.
Според евангелските текстове, точно тя поискала главата му. В националния календар ден преди този момент (на 6 януари) свършват Мръсните дни.
След всички обреди от коледно-новогодишния цикъл
за филтриране и освещаване, след всички благословии и наричания, хаосът е отстъпил и още веднъж се възцарява галактическата естетика.
Дошло е новото начало. Обичаите Йордановден (Богоявление, Водици), Ивановден и Бабинден са в чест на това ново начало и са надълбоко свързани по своята същина.
На всеки един от тези празници се прави обредно къпане.
Както е известно – на Богоявление, откакто свещеникът хвърли кръста в леденостудените води, младите мъже и момчета се надпреварват да го извадят.
На Ивановден наложително къпят именяците „ за здраве “. В обредното здравеносно къпане се включват и дамите – невести и неотдавна сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – „ Женски водици “.
Някога ходели така наречен „ къпачи “, които къпели
(доброволно или насилствено) освен всички Ивановци, само че и по-заможните представители на общността. През османското господство „ къпачите “ безнаказано можели да къпят даже бейовете и пашите.
В нашата традиция Ивановден е празник, отдаден на кумството и побратимството, а в по-широк актуален смисъл – на другарството. В националните показа, когато Господ поделял света, на св. Иван се паднало
„ да кръщава земя и вода, млади булки и дребни деца “.
Някога на този ден във всяка българска къща устройвали огромни празненства. Кумовете ритуално къпели младоженците, които са венчали през миналата година, пръскайки ги с вода. А младото семейство наложително посещавало вечерта дома им, носейки (според локалните традиции) пита, кравай, млин, баница, вино, ракия. На този ден, както и на други празници, правили ритуала за побратимяване. А тези, които към този момент са встъпили в такова роднинство,
чествали с побратимите и посестримите си.
Поверието гласи, че на Ивановден би трябвало да има сняг и лед, с цел да са здрави хората и добитъкът през лятото. От Йордановден и Ивановден стартира изпращането на сгледници и сватовници, тъй като сватбите са позволени до началото на Великденските пости. На Ивановден изтича срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини.
В някои региони на страната коледарите водят
тържествено своя „ цар “ до чешмата,
където го окъпват. След това той устройва пиршество и с празнично хоро приключва цялостният цикъл на обичая коледуване.
Християнизираното фолклорно мислене намира отражение и в празничните национални песни. Някои от тях описват по какъв начин Богородица потегля със своя новороден наследник на ръце да му търси кръстник. Свет Иван (Св. Йоан) се съгласява да извърши светото кръщение.
Когато надвесва Млада Бога над водите на река Йордан,
дъното ѝ се позлатява, а крайбрежията ѝ се посребряват. Символ на благополучие през новата година, златото и среброто „ греят “ и в друга известна ария, изпълнявана в миналото на Йордановден и Ивановден (записана преди време от Даниел Спасов и Милен Иванов).
Израсло дърво високо,
та е стигнало синьото небо.
Клони му беха от чисто сребро,
листа му беха все изсъхнало злато.
По листата му златни пчелици
Дърво високо – самичък свети Иван.
Сребърни листи – свети икони,
златни пчелици – божи християни.
Бабинден, последният от триадата, е в респект на бабите-акушерки, родилките, новородените и най-общо казано – чудото, наречено раждане на нов живот. При прекосяването от юлианския към григорианския календар, към Бабинден се получава забавен феномен. Според историческите документи, папа Григорий XIII открива „ новия жанр “ през 1582 година Повечето западноевропейски страни го одобряват скоро по-късно,
а източното православие – при започване на ХХ век.
През 1916 година Българската страна минава към новия календар, а Българската православна черква – през 1968 година Църковните празници у нас са изместени с 14 дни напред, дружно с тях и християнизираните фолклорни традиции. От 19 януари Йордановден се мести на 6-и, на идващия ден е Ивановден (7 януари). А Бабинден местят на 8 януари, без значение, че е напълно езически празник и няма християнски аналог. В съзнанието на българина той просто е неотделима част от предхождащите го традиции. И още един феномен – на доста места в България през днешния ден трите празника се означават и по „ нов “, и по „ остарял жанр “.
Във водите на река Йордан дал свето кръщение и на Христос
– събитие, което по-голяма част от православието уважава на 6 януари, Богоявление. Свети Йоан е обезглавен по заповед на цар Ирод, комуто споделил, че не му отива да има дамата на брат си – Иродиада.
Според евангелските текстове, точно тя поискала главата му. В националния календар ден преди този момент (на 6 януари) свършват Мръсните дни.
След всички обреди от коледно-новогодишния цикъл
за филтриране и освещаване, след всички благословии и наричания, хаосът е отстъпил и още веднъж се възцарява галактическата естетика.
Дошло е новото начало. Обичаите Йордановден (Богоявление, Водици), Ивановден и Бабинден са в чест на това ново начало и са надълбоко свързани по своята същина.
На всеки един от тези празници се прави обредно къпане.
Както е известно – на Богоявление, откакто свещеникът хвърли кръста в леденостудените води, младите мъже и момчета се надпреварват да го извадят.
На Ивановден наложително къпят именяците „ за здраве “. В обредното здравеносно къпане се включват и дамите – невести и неотдавна сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – „ Женски водици “.
Някога ходели така наречен „ къпачи “, които къпели
(доброволно или насилствено) освен всички Ивановци, само че и по-заможните представители на общността. През османското господство „ къпачите “ безнаказано можели да къпят даже бейовете и пашите.
В нашата традиция Ивановден е празник, отдаден на кумството и побратимството, а в по-широк актуален смисъл – на другарството. В националните показа, когато Господ поделял света, на св. Иван се паднало
„ да кръщава земя и вода, млади булки и дребни деца “.
Някога на този ден във всяка българска къща устройвали огромни празненства. Кумовете ритуално къпели младоженците, които са венчали през миналата година, пръскайки ги с вода. А младото семейство наложително посещавало вечерта дома им, носейки (според локалните традиции) пита, кравай, млин, баница, вино, ракия. На този ден, както и на други празници, правили ритуала за побратимяване. А тези, които към този момент са встъпили в такова роднинство,
чествали с побратимите и посестримите си.
Поверието гласи, че на Ивановден би трябвало да има сняг и лед, с цел да са здрави хората и добитъкът през лятото. От Йордановден и Ивановден стартира изпращането на сгледници и сватовници, тъй като сватбите са позволени до началото на Великденските пости. На Ивановден изтича срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини.
В някои региони на страната коледарите водят
тържествено своя „ цар “ до чешмата,
където го окъпват. След това той устройва пиршество и с празнично хоро приключва цялостният цикъл на обичая коледуване.
Християнизираното фолклорно мислене намира отражение и в празничните национални песни. Някои от тях описват по какъв начин Богородица потегля със своя новороден наследник на ръце да му търси кръстник. Свет Иван (Св. Йоан) се съгласява да извърши светото кръщение.
Когато надвесва Млада Бога над водите на река Йордан,
дъното ѝ се позлатява, а крайбрежията ѝ се посребряват. Символ на благополучие през новата година, златото и среброто „ греят “ и в друга известна ария, изпълнявана в миналото на Йордановден и Ивановден (записана преди време от Даниел Спасов и Милен Иванов).
Израсло дърво високо,
та е стигнало синьото небо.
Клони му беха от чисто сребро,
листа му беха все изсъхнало злато.
По листата му златни пчелици
Дърво високо – самичък свети Иван.
Сребърни листи – свети икони,
златни пчелици – божи християни.
Бабинден, последният от триадата, е в респект на бабите-акушерки, родилките, новородените и най-общо казано – чудото, наречено раждане на нов живот. При прекосяването от юлианския към григорианския календар, към Бабинден се получава забавен феномен. Според историческите документи, папа Григорий XIII открива „ новия жанр “ през 1582 година Повечето западноевропейски страни го одобряват скоро по-късно,
а източното православие – при започване на ХХ век.
През 1916 година Българската страна минава към новия календар, а Българската православна черква – през 1968 година Църковните празници у нас са изместени с 14 дни напред, дружно с тях и християнизираните фолклорни традиции. От 19 януари Йордановден се мести на 6-и, на идващия ден е Ивановден (7 януари). А Бабинден местят на 8 януари, без значение, че е напълно езически празник и няма християнски аналог. В съзнанието на българина той просто е неотделима част от предхождащите го традиции. И още един феномен – на доста места в България през днешния ден трите празника се означават и по „ нов “, и по „ остарял жанр “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ